Instagram

REY GONZALEZ

Powered By Blogger

miércoles, 10 de marzo de 2010

Шоуменът Рей Гонзалес пред "Черно море"



Шоуменът Рей Гонзалес:
"Ракията ми отваря апетита..."
ВИЗИТКА
Рей Гонзалес - това е името, с което го познават в шоубизнеса, а истинското му име е Луис Рейносо Гонзалес Медина Перес, дипломиран инженер-химик. Родовите му корени са от Испания, от Канарските острови, но е роден в Куба.
- Каква е разликата между човека и професионалиста Рей Гонзалес?
- В работата не си позволявам да правя някои неща. Гледам в личния си живот да живея малко по-свободно, да спортувам, да се радвам на семейството си и на приятелите.
- Гледаш ли на себе си като на бохем?
- Зависи какво означава за вас, българите, понятието бохем. Обичам нощния живот, но като цяло гледам да живея здравословно. Не съм бохем в смисъл да ми липсва загриженост и да имам многобройни връзки. В това отношение съм консервативен. Често ми се налага обаче да бъда бохем в работата си, защото тя е една игра. Налага се да работя и да излизам с различни певици и актриси. Например едната вечер съм с Кристина Димитрова, следващата - с някоя балерина, и хората казват: "Ето той как си живее, а жена му, горката, стои вкъщи..." Ако ме канят да бъда в журито на конкурс или в шоупрограми, трябва да се представя в такава светлина, в каквато хората искат да ме видят. Но иначе съм като всички вас, един нормален човек. Просто работата ми е такава, че изглеждам бохем.
- А това, че работиш в провинцията, пречи ли ти?
- В България - не. Аз съм работил в София, Пловдив и Варна. Работата ми в София не беше свързана с публичност, с този Рей Гонзалес, когото познава Варна. Това беше преди 17 - 18 години. Когато започнах да се занимавам с бинго, се преместих в Пловдив, а сега съм във Варна. Мисля, че Варна вече е един космополитен град и не отстъпва на София. Не смятам, че е провинция. Ето, почти всички мои приятели от артистичния свят, интелектуалците, са тук. Градът провежда много фестивали, свързани с киното, театъра и музиката, като "Любовта е лудост" например. Напротив, в София се чувствам малко като в провинция. Да ме извинят софиянци, но столицата е станала провинциален град в много отношения.
- Успя ли да свикнеш с българската черта - клюкарството?
- Защо българска? Тя е просто човешка черта. Не обръщам внимание на клюките, не се засягам. Дори напротив, те ми правят реклама, освен ако не става въпрос за сериозни неща, свързани с личния ми живот. Иначе приемам клюките с чувство за хумор. Вярно е, че има много сериозни хора, които са бохеми, но и големи професионалисти. Ще ви дам за пример един човек, когото много обичам - Хачо Бояджиев. Той дори сам се нарича бохем. Клюките около него винаги са много. Говорят, че излиза с млади момичета. Но това не е клюка, а истина.
- Лесно ли се работи със звезди?
- Аз работя лесно, защото оставям една дистанция на уважение. Има един такъв момент в България - хората не уважават звездите. Не говоря само за естрада. Познавам звезди в науката, художници, поети, които за съжаление са бедни материално и остават непризнати. Ето един Христо Стоичков - той е звезда във футбола. Барселона и Валенсия винаги ще го посрещат като звезда. Познавам и други обаче, които се наричат звезди, а според мене нямат нито едно "звездно" качество.
- Имаш ли любимо питие?
- "Бакарди" с лимон, но май пия повече уиски.
- Значи не обичаш българската ракия?
- Преди време се запознах с една певица. Не мога да кажа името й, но от седем години, откакто сме много близки приятели, се научих да пия ракия преди вечеря. Гледам обаче да не пия много, защото ми отваря апетита и прекалявам с яденето.
- А в какво вярваш?
- Вярвам в Бог. Вярвам в съдбата, в истинската любов и в приятелството. Имам чудесно семейство и истински приятели, без които едва ли бих могъл да живея. Всичко това може би го дължа на Бог. Аз по принцип съм много вярващ човек.
- Коя човешка черта ненавиждаш?
- Простотията. Дори облечена в костюм, я усещам и ме дразни. Ако я срещна във вестник, просто не го чета, ако я чуя по радиото, не го слушам повече.
- А коя своя черта оценяваш като слабост?
- Пречи ми това, че имам строго католическо възпитание и то ми е поставило много морални прегради. Аз съм доста чувствителен човек и като ръководител има неща, които не мога да направя. За моята работа би трябвало човек понякога да е без скрупули. В личния живот обаче моралните принципи помагат.
- Какво означава за теб богатството?
- Мисля, че богатството означава повече пари. Богат е обаче и човек, който дори да загуби парите си, остава богат със своята душевност. Наскоро посетих Еквадор и Венесуела, направих едно дълго туристическо пътуване. Много хора сметнаха, че това е непрактично, че с парите за почивката мога да си купя апартамент. И какво от това. Ще стане едно земетресение и ще загубя всичко. Бях в Америка, когато стана земетресението в Турция. Истинското богатство е интелектуалното, както и образованието, знанието. Нещата, които никой не може да ти отнеме. Фанатик съм на темата "Инвестирай в знанието".
- Какво място намира в живота ти благотворителността?
- Благотворителността според мен е много интимно нещо. Тя не трябва да се прави, за да ти благодарят. Не бива да се прави за реклама, това е направо порнография. Благотворителността е нещо чисто. Тя трябва да те обогати душевно.
- Имаш ли девиз, който да те ръководи в живота?
- Има една испанска поговорка: "Прави добро и не гледай на кого."
ТОНИ СТАНЧЕВА
ДРАГО ГЕОРГИЕВ

No hay comentarios:

Publicar un comentario