Шоуменът Рей Гонзалес пред "Черно море"

Шоуменът Рей Гонзалес:

"Ракията ми отваря апетита..."

ВИЗИТКА

Рей Гонзалес - това е името, с което го познават в шоубизнеса, а истинското му име е Луис Рейносо Гонзалес Медина Перес, дипломиран инженер-химик. Родовите му корени са от Испания, от Канарските острови, но е роден в Куба.

- Каква е разликата между човека и професионалиста Рей Гонзалес?

- В работата не си позволявам да правя някои неща. Гледам в личния си живот да живея малко по-свободно, да спортувам, да се радвам на семейството си и на приятелите.

- Гледаш ли на себе си като на бохем?

- Зависи какво означава за вас, българите, понятието бохем. Обичам нощния живот, но като цяло гледам да живея здравословно. Не съм бохем в смисъл да ми липсва загриженост и да имам многобройни връзки. В това отношение съм консервативен. Често ми се налага обаче да бъда бохем в работата си, защото тя е една игра. Налага се да работя и да излизам с различни певици и актриси. Например едната вечер съм с Кристина Димитрова, следващата - с някоя балерина, и хората казват: "Ето той как си живее, а жена му, горката, стои вкъщи..." Ако ме канят да бъда в журито на конкурс или в шоупрограми, трябва да се представя в такава светлина, в каквато хората искат да ме видят. Но иначе съм като всички вас, един нормален човек. Просто работата ми е такава, че изглеждам бохем.

- А това, че работиш в провинцията, пречи ли ти?

- В България - не. Аз съм работил в София, Пловдив и Варна. Работата ми в София не беше свързана с публичност, с този Рей Гонзалес, когото познава Варна. Това беше преди 17 - 18 години. Когато започнах да се занимавам с бинго, се преместих в Пловдив, а сега съм във Варна. Мисля, че Варна вече е един космополитен град и не отстъпва на София. Не смятам, че е провинция. Ето, почти всички мои приятели от артистичния свят, интелектуалците, са тук. Градът провежда много фестивали, свързани с киното, театъра и музиката, като "Любовта е лудост" например. Напротив, в София се чувствам малко като в провинция. Да ме извинят софиянци, но столицата е станала провинциален град в много отношения.

- Успя ли да свикнеш с българската черта - клюкарството?

- Защо българска? Тя е просто човешка черта. Не обръщам внимание на клюките, не се засягам. Дори напротив, те ми правят реклама, освен ако не става въпрос за сериозни неща, свързани с личния ми живот. Иначе приемам клюките с чувство за хумор. Вярно е, че има много сериозни хора, които са бохеми, но и големи професионалисти. Ще ви дам за пример един човек, когото много обичам - Хачо Бояджиев. Той дори сам се нарича бохем. Клюките около него винаги са много. Говорят, че излиза с млади момичета. Но това не е клюка, а истина.

- Лесно ли се работи със звезди?

- Аз работя лесно, защото оставям една дистанция на уважение. Има един такъв момент в България - хората не уважават звездите. Не говоря само за естрада. Познавам звезди в науката, художници, поети, които за съжаление са бедни материално и остават непризнати. Ето един Христо Стоичков - той е звезда във футбола. Барселона и Валенсия винаги ще го посрещат като звезда. Познавам и други обаче, които се наричат звезди, а според мене нямат нито едно "звездно" качество.

- Имаш ли любимо питие?

- "Бакарди" с лимон, но май пия повече уиски.

- Значи не обичаш българската ракия?

- Преди време се запознах с една певица. Не мога да кажа името й, но от седем години, откакто сме много близки приятели, се научих да пия ракия преди вечеря. Гледам обаче да не пия много, защото ми отваря апетита и прекалявам с яденето.

- А в какво вярваш?

- Вярвам в Бог. Вярвам в съдбата, в истинската любов и в приятелството. Имам чудесно семейство и истински приятели, без които едва ли бих могъл да живея. Всичко това може би го дължа на Бог. Аз по принцип съм много вярващ човек.

- Коя човешка черта ненавиждаш?

- Простотията. Дори облечена в костюм, я усещам и ме дразни. Ако я срещна във вестник, просто не го чета, ако я чуя по радиото, не го слушам повече.

- А коя своя черта оценяваш като слабост?

- Пречи ми това, че имам строго католическо възпитание и то ми е поставило много морални прегради. Аз съм доста чувствителен човек и като ръководител има неща, които не мога да направя. За моята работа би трябвало човек понякога да е без скрупули. В личния живот обаче моралните принципи помагат.

- Какво означава за теб богатството?

- Мисля, че богатството означава повече пари. Богат е обаче и човек, който дори да загуби парите си, остава богат със своята душевност. Наскоро посетих Еквадор и Венесуела, направих едно дълго туристическо пътуване. Много хора сметнаха, че това е непрактично, че с парите за почивката мога да си купя апартамент. И какво от това. Ще стане едно земетресение и ще загубя всичко. Бях в Америка, когато стана земетресението в Турция. Истинското богатство е интелектуалното, както и образованието, знанието. Нещата, които никой не може да ти отнеме. Фанатик съм на темата "Инвестирай в знанието".

- Какво място намира в живота ти благотворителността?

- Благотворителността според мен е много интимно нещо. Тя не трябва да се прави, за да ти благодарят. Не бива да се прави за реклама, това е направо порнография. Благотворителността е нещо чисто. Тя трябва да те обогати душевно.

- Имаш ли девиз, който да те ръководи в живота?

- Има една испанска поговорка: "Прави добро и не гледай на кого."

ТОНИ СТАНЧЕВА
ДРАГО ГЕОРГИЕВ

Рей Гонзалес хвърли патериците

El Sr. Rey Gonzalez recuperado despues de una complicada operacion en el corazon.

Рей Гонзалес претърпя сърдечна операция

Известният в близкото минало като мистър Бинго Иберия Рей Гонзалес е претърпял сърдечна операция, научи в. „Народно дело“. Кубинецът, който винаги казва, че е влюбен във Варна, е преминал хирургичната интервенция в столичната клиника „Света Екатерина“. „Сложиха ми изкуствена клапа. Всичко мина успешно благодарение на високия професионализъм на екипа, който ме оперира. Сега съм в София и се възстановявам“, сподели Гонзалес. Докторите му предписали да пази леглото. Именно това е причината Рей да планира да дойде пак към морето едва в началото на септември.

 Гонзалес се възстановява успешно след претърпяната сърдечна операция на 4 август т.г. в столицата, . Кубинецът, познат с десетките си шоупрограми край морето, вече дори е хвърлил патериците, с които ходеше след медицинската интервенция. Преди 2 дни с полет от София той се прибра във Varna „Малко ще си почина, след което започвам работа по развлекателна програма, която ще се завърти във Фестивалния и конгресен център. Заедно с Лот Лориен в Балчик пък ще направим и втори международен семинар „Музика без граници“, сподели Гонзалес.

Емилиян Ялъмов

Feliz Dia Internacional de la Mujer!

8 de marzo, Día Internacional de la Mujer. 

Esta fecha sin embargo, se considera en los ultimos tiempos, en algunos paises occidentales, como una fiesta comunista, algo pasado de moda, despues del fracaso del sistema en los antiguos Paises Socialistas del Este de Europa. Nada mas absurdo. 

A la mujer se le homenajea en muchos paises en El Dia de Las Madres, El Dia de los Enamorados, etc, pero no hay otra fecha en que se le rinda tributo a todas, sin tener en cuenta si es madre o no, si tiene pareja o no. Otros llaman a esta fecha, Dia Internacional de la Mujer 'Trabajadora'. Pero si todas las mujeres desde que nacen son trabajadoras!. Ellas nos cuidan desde que nacemos,  ellas son las abuelitas que nos miman a quienes nunca podemos olvidar.

Ellas son las madres que luchan para educarnos y hacer de nosotros hombres hechos y derechos, ellas son nuestras maestras de quienes muchas veces nos enamoramos platonicamente, son nuestro primer amor, novias, esposas, hermanas; ellas son nuestras hijas, parientes y amigas; companeras de trabajo; 

Ellas son esas bellas mujeres que vemos en el cine o la televison y de quienes somos fan porque quizas nos recuerdan a la mama joven que ya no esta o porque simplemente son maravillosas. Las mujeres en muchas partes del mundo siguen siendo casi esclavas.

Trabajan mas que el hombre, en el campo, en las fabricas y siguen siendo trabajadoras del hogar.  Tambien en los paises modernos, en el llamado Primer mundo, son profesionales, medicos, ingenieras u obreras pero siguen siendo amas de casa, la madre, la companera.

Por todo lo anterior, que parece obvio y por mucho mas que pudiera decirse, creo que es muy lindo tener un dia dedicado para homenajear a la mujer, y decirles a ellas en todo el mundo: Feliz Dia Internacional de la Mujer. Darles una flor, un beso o brindarles unas palabras...mas o menos sabias pero dichas de todo corazon!

Muy en especial quisiera homenajear a 5 mujeres que representan el arte de mi patria, Cuba y a mi pais de acogida que admiro y quiero tanto, Bulgaria. Pudiera haber mencionado otras, son decenas, cientos. Pero si hablamos de constancia, de alto nivel humano, de mujeres que son artistas pero tambien madres, esposas, lo maximo en su arte, yo, con permiso,voy a nombrar a:

Alicia Alonso, Primerisima ballerina y Directora del Ballet Nacional de Cuba por mas de 7 decadas.

Raina Kabaivanska, una de las mas grandes sopranos de todos los tiempos.

                            

                                                                       Rosita Fornes, Vedette de  America. La artista  mas grande todos los tiempos.

 Yordanka Hristova, la Gran Diva de la escena de Bulgaria. Toda una vida dando su arte a su pueblo y al mundo .

                                                               Omara Portuondo, simbolo de la musica popular cubana, con una carrera internacional que se hace mas grande con el tiempo.

 Debieramos tener mas fiestas para homenajear a estas y a todos las mujeres, a  ese ser radiante, tiernas y a la vez fuertes,   que siempre nos acompanan. Sin ellas  la vida humana no existiria o no tendria sentido. /R.G/

Resena Historica del 8 de marzo.

Desde 1975 la ONU (Organización de las Naciones Unidas) declaró al 8 de Marzo DÍA INTERNACIONAL DE LA MUJER. Este logro pareciera ser poco y creo es así. Desde 1900 muchos países y antes también las mujeres luchan por su lugar en un mundo de machismo absurdo y obsoleto desde todo punto de vista. Ya en Dinamarca es oficial el día desde 1911.

Se conmemora ese día fundamentalmente por los horrendos hechos ocurridos en la fábrica textil COTTON de Nueva York en 1908 donde 146 mujeres se encerraron en dicha fábrica para reclamar pacíficamente mejoras en horarios, baños, sillas mejores, derechos sociales comparativos a los trabajadores varones, cuando se volcaron (de manera misteriosa) bombas molotov (nafta mas botellas) incendiándose el lugar. Las 146 mujeres se negaron frente al pedido de los bomberos de sacarlas y murieron incineradas vivas (todas ellas) por defender sus derechos. Una medida por demás extraña típicamente socialista en un país liberal.

Este hecho no fue aislado, nacen los ideales ya de una adolescente analfabeta de Francia llamada Juana de Arco, su familia fue asesinada y su aldea, por la invasión inglesa a Francia donde violan a su hermana mientras la escondían de niña, vio absolutamente todo, afectándola psicológicamente. Se volvió creyente católica fervorosa y se las arregló para hablar con su rey destituido llamado EL DELFÍN, quien le dio hombres y logró, por medio de las armas y su cruz vencer a tropas inglesas dirigidas por ella. Se creaba el mito de JUANA DE ARCO, una vez mas logra ganar en Orleáns a los ingleses y EL DELFÍN vuelve a su reino de Francia. La política conservadora, la traición y su rey la entrega a los borgoñeses que la culpan de herejía (época de la Santa Inquisición) 1429, y durante 3 meses fue interrogada, pero la historia dice que no la torturaron por ser católica, y creía que era tocada por Dios. Una vez el veredicto, fue condenada a ser quemada viva enfrente del pueblo. En 1431. Recién en 1920 fue beatificada, canonizada y es la patrona de Francia.

Quien puede olvidarse de Sor JUANA INES DE LA CRUZ que a los 3 años, la pequeña niña mexicana ya leía y escribía, era niña prodigio. Siempre estuvo en conflicto entre sus creencias católicas y su literatura y libros. Entra en el convento de las CARMELITAS DESCALZAS, pero su débil salud la obliga a abondar el lugar. La historia no oficial dice que su instrucción literaria fue universitaria pero en esa época, siglo 17, era prohibido a la mujer estudiar en la Universidad, se vistió de hombre, de allí y sumado sus obras contestatarias y populistas sociales contra el gobierno la tildaban de homosexual para opacar su figura, nada hizo declinar a esta luchadora y la inspira tal vez en su poema mas conocido…”hombres necios que acusáis a la mujer sin razón sin ver que sois la ocasión de lo mismo que culpáis, si con ansias sin igual solicitan su desdén, por que queréis que obren bien, si la incitáis al mal, etc..” poema por demás elocuente y contestatario de Inés de la Cruz. Muere en México de cólera en la epidemia en 1695.

De allí salieron más mujeres que dejaron huellas imborrables. MARIE CURIE, QUÍMICA Y FÍSICA NUCLEAR POLACA quien inventa la radioactividad y los rayos x actuales. Nobel dos veces (casi pocos lo logran dos veces). En 1906 muere en París atropellada por un carro con caballos en plena ciudad.

Ya pasando a la actualidad Margaret Thachert o la dama de hierro, política y 1ª ministro de la 3ª potencia mundial, inglesa, que dejara su huella en las Malvinas, durando en el mandato de 1979-1990.

Eva Duarte de Perón que logró su lucha contra la pobreza, logros sociales para trabajadores y el voto femenino, vetado para las mujeres hasta esa fecha, muriendo de cáncer de útero. Evita deja su huella en una ópera llamada NO LLORES POR MÍ ARGENTINA donde se la conoció en el mundo.

Y actualmente Michelle Bachelet, médica y política gana en Chile en 2006 la presidencia.

En el 2008 la Sra. Cristina Fernández gana en Argentina la presidencia. Dejando de lado cada ideal político nuestro, estas mujeres y muchas más (Isabel Allende, Teresa de Calcuta, María Seoane, etc.) han marcado el camino.

Quiero terminar acá con un extracto de una frase…”si haces el bien, te acusarán de tener oscuros motivos egoístas, hazlo de todo modos. El bien que hagas hoy será olvidado mañana, hazlo de todos modos. Lo que has construido en años será destruido en una noche, construye de todos modos. Da al mundo lo mejor que tienes y te golpearán por ello, dadlo de todos modos. DE TODOS MODOS DA LO MEJOR DE TI” (Madre teresa de Calcuta). La resena historica fue tomada de: "Corrientes Opina" /Publicado el 6/3/2010/

Poemas de Rey Gonzalez/ Grupo Lot Lorien

REY GONZALEZ es un artista “cubano búlgaro”. Vive en Varna hace años. Realiza programas musicales con "estrellas" búlgaras. Entre otras cosas escribe poemas. Ha publicado  poemas de su libro: 'Diosa Melancolia"

El negativo

Hace poco era normal
el pensar que la maldad
es horrible aquí en la tierra
y también que la bondad
era bella aunque se esconda
trás moral o maquillaje.

Es ese el motivo simple
por lo que mi amor ha sido
libre y claro para el mundo
aunque produzca el heridas
aunque derrame en las almas
lágrimas o desalientos.

Pero algo todo ha cambiado,
cuando mirando a la gente
ya no es raro, ni es dificil
ver la bajeza hoy vestida
de virtud ...y para colmo
se le aplauda por la audacia.
Varna, Bulgaria 08.08.2004

Get this widget | Track details | eSnips Social DNA  Esta cancion, "Cuando un hijo se te va", salio en el 4to CD de "Lot Lorien y amigos". El tema esta tomado de un poema del libro "Diosa Melancolia" que Rey Gonzalez escribio cuando su hijo Modestico, partio a estudiar  a otro pais.  La letra cuenta el problema tan comun  en  las familias de emigrantes de todo el mundo. La musica es del grupo mas famoso de  Bulgaria en categoria musica edno.  La interpretacion es de la vocalista del grupo: Bora. "Cuando un hijo se te va" Cuando un hijo se te va           Se mueren todas las ganas    Cuando un hijo se te va               se congelan las palabras Cuando un hijo se te va vuelven a verte las "musas" vestidas  todas de negro cantando canciones tristes cantando canciones viejas que tu dejastes atras Cuando un hijo se te va no lloras, no quires nada pues se muere tu interior no lloras pues las heridas se han secado de dolor Cuando un hijo se te va te acuerdas de tus partidas de los llantos de "mama" que no supiste escuchar Cuando un hijo se te va… Cuando un hijo se te va los amores ya no  existen ni el carino , ni el rencor se acuerdan ya  de tus "nanas" pues la sentencia peor…ES: CUANDO UN HIJO SE TE VA.          A mis hijos:  Modesto y Doraalicia.                                                                                                               Varna, 26 de junio de 2003

Лот Лориен е българска музикална формация съчетаваща по модерен начинтрадициите на българския и чуждестранен фолклор, класическата музика с модерните течения в джаза и прогресив-рока.

Музикалните критици определят стила й като етно-джаз/уърлд-фюжън, а самата група може да се похвали с доста разнородна фенска маса - като се започне от любителите на джаз, блус, класика и фолклор, и се стигне до прогресив рок, фолк и хеви метъл. Както самите музиканти споделят, те са запалени почитатели на английския писател Джон Р. Р. Толкин и неговото творчество за Средната Земя (Властелинът на Пръстените, Хобит, Силмарилион и др.) и оттам взаимстват името на групата - Лотлориен е вълшебното горско царство на елфите Галадрими, където времето сякаш е спряло и всеки попаднал там пътник забравя за грижите си и надвисналите заплахи. Така и Лот Лориен (решават името да се изписва разделено) се опитват да създават музика, която рисува приказни картини и кара слушателя да се откъсне от проблемите на ежедневието.

Групата е създадена през 1996 година от Кирил Георгиев, Златомир Вълчев и Петър Павлов, като първоначално носи името Alien Shore, a стиловата ориентация клони най-вече към прогресив-рок. След това започват експерименти със стила и състава: по това време към групата се присъединява Бора Петкова, а в един момент групата наброява 9 човека - барабани, бас, две китари, две вокалистки, двама клавиристи и виолончело (Нели Ганчева, която е част от групата в първите и сериозни изяви в България). През 1998 година в групата идва Галина Койчева и така е формиран окончателния състав, с който започват и първите сериозни изяви на Лот Лориен. По същото време и Александър Кинов идва в групата - отначало като фен, техник и неофициален член, а по-късно като неразделна част от Лот Лориен - звукорежисьор, а по-късно и клавирист. В течение на времето се оформят специфичните звучене и стил, значителна роля, за които имат композитора на групата Кирил Георгиев и малко необичайната комбинация на инструменти - китара, цигулка и нежен женски глас съжителстващи успешно със синтезатор, бас китара и барабани, както и фолклорни инструменти като тъпан, дарбука, табла, джембе, тамбура и др. Ръчно изработени от групата уникални инструменти също намират място в творбите на формацията.

През 2000 година групата започва да излиза зад граница, където получава много топъл прием от местната публика и организатори. След множество успешния изяви и няколко демозаписа, част от които стигат и до национален ефир, най-после идва времето и на първия албум - "Източен Вятър". Той е записан през лятото на 2002 година в студио Балкантон с легендарния тонрежисьор Деян Тимнев. В албума като гост музикант в една композиция участва и прочутата млада оперна певица Ина Кънчева. Албумът е записан за американската компания Falcata-Galia Recordings, а по-късно става възможно и неговото разпространение в България.

Следват още изяви и създаването на нови композиции. В началото Лот Лориен са силно повлияни от класическата музика и английския фолклор и звучат по-камерно, но постепенно в стила и звученето все повече навлизат влияния от джаза, прогресив рока и особено много българския фолклор. Така през 2003 година започва едно от най-интересните сътрудничества за групата - с големия музикант Теодосий Спасов. Първият резултат от това сътрудничество е участието във фестивала "Mobimak Balkan Square 2003" в Охрид/Македония, където авторските композиции на Лот Лориен, преаранжирани с участието на гениалния кавалджия, пожънват голям успех. Концертът е записан и по-късно част от него е издадена под името "Во живо одь Охридь" - второто заглавие в дискографията на групата.

През 2003 година се случва още едно интересно нещо - Лот Лориен стават член на IOV (присъединена към UNESCO, организация свързана с националния фолклор и изкуството).

Постепенно групата започва все по-често да излиза зад граница, представяйки успешно авторските си композиции, както и собствените си преработки по български фолклорни мотиви.

В края на 2005 година е сложено началото на един амбициозен проект с работно заглавие "Лот Лориен и приятели". Музикантите закупуват професионална апаратура и изграждат домашно студио в собственото си репетиционно помещение, което им дава творческа свобода за експерименти и възможността да канят различни музиканти. В края на 2006 година вече е налице албум от 12 композиции, записан и смесен в студиото на групата - в него вземат гост участие различни музиканти с които Лот Лориен са се срещали и работили в България и чужбина: Роман Столяр (Русия) - флейта, Латиф Болат (Турция/САЩ) - вокал, Николай Йорданов - флейта, Драгни Драгнев - гайда и кавал, Петя Драгнева - фолклорно пеене, Марияна и Диляна Цветанови - цигулка, Кристиян Неделчев - гъдулка, Снажен Ковачев - вокал, 84 годишния Киро Диков от село Бродилово. Използвани са текстове на Георги Константинов и Рей Гонзалес. В началото на 2007 година албума е издаден под името "Лот Лориен". Едно от най-интересните сътрудничества в него е песента "Балада за изгубеното", която се ражда в студиото покрай импровизациите с няколко идеи и постепенно бива надграждана с много инструменти, включително струнно трио, гайда, табла (за пръв път използвана в композиция на групата), а "черешката на тортата" се оказва дългогодишният приятел на групата Латиф Болат - известен турски композитор и музикант, живеещ в САЩ и нашумял покрай работата си с Джордж Лукас по саундтрака на "Младият Индиана Джоунс". Латиф и вокалистката на групата, Бора, създават интересен мултиезичен вокален диалог - българският текст е на Любен Каравелов, а турският-от средновековния поет Юнуш Емре, също така в началото и края на песента има напеви от турска народна песен. Логично - песента става една от отличените в конкурса за междукултурен диалог на Euromedcafe "Other songs" (проведен под егидата на дирекция за външни отношения към Европейската комисия, Евросредиземноморска фондация за междукултурен диалог "Ана Линд" и Фондационе Медитеранео).

През 2007 година Лот Лориен решават да се включат в инициативата "Не сте сами", посветена на оказване морална покрепа на пленените в Либия български медицински сестри (китаристът на групата, Кирил е живял няколко години в Либия заедно с майка си, която също е работила там като медицинска сестра). Освен серията концерти които изнасят във връзка с инициативата, Лот Лориен, с подкрепата на Стефан Софиянски и Съюза на Свободните Демократи издават специален тираж от албума "Лот Лориен" - всички членове на Европейския Парламент получават диск от този тираж.

2008 година е белязана от няколко концерта в България, създаване на няколко нови композиции, а в края и групата отбелязва своя 10 годишен юбилей с грандиозен концерт във Варненската Опера, в който музикантите представят нови композиции и такива от цялото си творчество и освен това създават концептуална мултимедия и специално осветление за всяка песен. Аудио и видеоматериали от този концерт ще бъдат използвани в юбилейно ДВД което ще включва видеоматериали, интервюта, както и архивни кадри на групата.

През 2009 година Лот Лориен продължават с работата по създаване и аранжиране на песни за следващия си албум. Освен това имат няколко участия, едно от които е на престижния фестивал Spirit of Burgas, който още с второто си издание затвърди мястото си сред 10-те най-добри летни фестивала в Европа.

Mis dos rosas: Rosita Fornes, vedette de America y Yordanka Hristova, mi rosa roja, La Diva de Bulgaria.

Rosita Fornes, La Vedette de América, es reconocida por la inmensa mayoría, como la mas grande estrella de la escena de Hispanoamérica. Desde la música lírica y popular, pasando por el teatro, el cine y la televisión triunfó en todo. Es la cubana universal por excelencia. Desde su nacimiento fue marcada por el cosmopolitismo al venir al mundo en Nueva York y siendo hija de descendientes de españoles que residían en Cuba. Parte de su infancia la pasa en la "madre patria" pero su debut escénico ocurre en Cuba, siendo muy joven. El estrellato vino en Méjico primero y su exitosa carrera continua después en Cuba, España... y en una gran cantidad de países donde cantó en lenguas diferentes desde Estados Unidos hasta la URSS, pasando por todos los países socialistas y muy en especial en Bulgaria donde recorrió todo el país e hizo un recital en el mas prestigioso Festival de la Canción Pop del Siglo XX: "El Orfeo de Oro". Rosita Fornés fue admirada entonces vía satélite por casi todo el mundo que seguía el evento por la televisión.
  .

 
Rosita Fornés en el Orfeo de Oro de Bulgaria.

Hoy sigue actuando en su patria querida, en su Cuba pero también cada vez más a menudo, en Miami donde hay una gran cantidad de nostálgicos emigrantes cubanos admiradores por excelencia de su arte.



Yordanka Hristova, La gran Diva de la canción de Bulgaria, la estrella mas internacional de su país, tiene muchas semejanzas con Rosa Fornés.

Primero triunfa muy joven en un concurso de la televisión y de la noche a la mañana se hace una estrella. Gana en más de una ocasión los primeros lugares en festivales de la canción internacionales en diferentes partes del mundo y por supuesto en el ya mencionado: "El Orfeo de Oro". No obstante, su estrellato ella lo siente a partir de su primera visita a Cuba, al actuar en los 60 en el "Festival de Varadero". Allí se codeo con grandes artistas de todo el mundo haciendo grandes amistades con los mas grandes músicos de la isla que hasta hoy le escriben canciones o hacen arreglos musicales para ella. Regresó a Bulgaria, dice, 'tocada' por el destino, sabia que volvería muchas veces a ese país que tanto le agradó y donde tantos éxitos cosechó, tanto en sus actuaciones en vivo en Tropicana como en diferentes programas de la televisión, teatros y giras por toda la isla. Y así fue.

Yordanka Hristova en el teatro "Amadeo Roldan"

La Hristova aprendió perfectamente el español. Hizo un repertorio internacional siendo hasta hoy una artista que canta canciones en más de 15 idiomas. Ha recorrido el mundo entero dando a conocer lo mejor de la música popular del país balcánico pero, regresa siempre con varias canciones de esos lugares e inmediatamente las incorpora a su repertorio. También desde la primera vez que visitara a Cuba, lo sigue haciendo cada año. Hace unos meses filmaron para ella un film sobre Cuba, la música y sobre todo sobre el mutuo amor que se confesan. Esta gran estrella ha grabado más de 40 discos donde, después del idioma natal tienen un lugar primerísimo, las canciones cubanas y latinas en general.
Dancheto, como le llaman sus amigos y admiradores, carinosamente, sigue siendo una bella mujer. Nadie logra entender como ha mantenido esa increíble gracia, temperamento y elegancia en la escena. En su país es reconocida como "La Gran Dama de la Canción" pero...casi cada año hace un lugar para visitar los países con inmigración búlgara. En todos le esperan sus admiradores de siempre, aquellos que han crecido con sus canciones pero que se han ido a vivir su vida lejos del hogar por razones que ella no cuestiona de ninguna manera. Ella sencillamente les visita, da recitales, hace siempre para ellos un programa especial que les alegra la existencia. Les canta canciones de su infancia y también los nuevos estrenos que lleva, para que no olviden ni sus raíces, ni su música.
En estos meses, una vez más, Yordanka Hristova visitó varias ciudades de Canadá, Estados Unidos y como siempre Cuba. Regresó con un manojo de recuerdos en forma de videos, fotos y reportajes que le hacen feliz y que inmediatamente las comparte con su público en Bulgaria.

Rosita Fornés por su parte, después de muchos intentos, al fin actuó 'oficialmente', hace solo unos meses, sin grandes problemas, en Miami. Ya lo había hecho en los últimos 20 años en salas privadas y fiestas de amigos y familiares.
El verano pasado Rosa, repuso la revista Vedettisima en el Gran Teatro de La Habana. El espectáculo lo transmitieron por la TV Nacional.
Rosita Fornes, hoy.
Las dos estrellas, 'my favorites stars' , mis dos rosas como digo yo, siguen en plena carrera, alegrando la existencia de sus fans como se dice ahora y sintiéndose ellas mismas telices por con exitos, hace ya ...un montón de años!
Yordanka Hristova, hoy.

Que Dios me les de Salud pues yo pienso, porque así lo deseo; que, como se dice en Cuba, tenemos Yordanka y Rosita para rato!.