Instagram

REY GONZALEZ

Powered By Blogger

martes, 20 de julio de 2010

Rey Gonzalez: Шоубизнес се прави с много пари

http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=24336
Рей Гонзалес, мистър Бинго „Иберия“
Шоубизнес се прави с много пари
Шоубизнес се прави с много пари
Съдба
Останах в България, защото дъщеря ми се разболя тежко и се наложи операция в „Пирогов“

Спомени
Революцията в Куба за мен бе като приключение

Семейство
Гордея се с децата си, те са най-важното нещо в моя живот

Много хора познават Рей Гонзалес от малкия екран, други са го гледали на живо по време на програмите в бинго „Иберия“, които стартираха преди около 16 години.
В предаванията му са гостували много популярни личности от различни сфери на обществения живот. Няколко години след милениума като че ли нещата покрай Рей малко затихнаха. Свързахме се с него, за да научим върху какво работи в момента, къде се подвизава, какви спомени носи от детството този лъчезарен кубинец, който доживотно е влюбен във Варна.

- Г-н Гонзалес, роден сте в Куба, но живеете от дълги години в България. Кое Ви накара да изберете нашата страна?
- Съдбата ме накара да избера България като място за живеене през последните 29 години. Моята съпруга следваше в Куба специалност фармация. Аз тогава бях преподавател по химия. Оженихме се през 1978 г. Роди ни се дъщеричка. През лятото на 1979 г. дойдохме да се запознаем с бабите и дядовците. Но детето ни се разболя тежко. Оперираха го в “Пирогов” и ни забраниха да пътуваме. Наложи се да оставя всичко в Куба. Върнах се там няколко години по-късно, на гости. Вече работех тук в централната лаборатория по фотопроцеси в Българската академия на науките. Изпратиха ни на специализация в чужбина. Бяхме в Западен Берлин. Така че не съм напуснал Куба нито по политически, нито по икономически причини. Тогава там се живееше добре.

- Какви спомени пазите от детството в Куба? Кои са трите думи, които най-добре описват това екзотично място?
- Бях ученик в католическото училище „Los Maristas“. Живеех много добре. Бях свидетел на драматичните промени от началото на кубинската революция. За мен те бяха като приключения. Не разбрах как се промениха съдбите на много хора и че това, което за бедните и чернокожите бе краят на мъките, за друга част от населението бе непосилно. Повече от един милион кубинци заминаха за Америка. Бях фен на Че Гевара и други лидери на моята страна. Като малък бях в центъра на фестивали, организации. Активно спортувах. През лятото ходех на село, където нашите отглеждаха коне. Варадеро беше мястото ми за плаж. Трите думи, с които мога да опиша Куба, са усмивка, музика и слънце.

- Придобихте особена популярност сред варненци с вашето бинго шоу, в което канехте популярни личности.
- Започнах през 1991 г. в Пловдив. После продължих в София. Там канехме Влади Въргала, Къци Вапцаров... Две години по-късно дойдох във Варна и започнах да правя моето шоу в сградата на Македонския дом. Шоутата бяха част от рекламата на бинго залите. Първо канехме Маргарита Хранова, звездите от «Каналето», Йорданка Христова, Емил Димитров, Васил Найденов. Мога да кажа, че всеки известен певец и актьор е участвал в повече от 50-те програми, които направихме. Пазя в архив около 1400 видеокасети по три часа. Канехме публика три пъти седмично. През останалото време хората гледаха шоуто по кабелните телевизии.

- Печелеше ли се добре по онова време?
- Когато влезе в сила новият закон за хазарта, нещата станаха сложни, а данъците високи. Трудно беше да се поддържа ниво. През 2000 г. открих зала “Тропикана” в хотел “Черно море”. След година обаче аз и моят персонал напуснахме. Не можех да си позволя да губя пари. Аз работя, давам всичко от себе си, но трябва и да живея. От 2001 до 2003 г. направих шоу в Херос тв. За съжаление там аудиторията не бе голяма. Според мен основната част от зрителите в България са разпределени между 3 телевизии. За съжаление обаче шоутата ги няма. Никой не иска да рискува и да направи едно хубаво вариете като “Тропикана”. Град като Варна има нужда от нещо подобно и се надявам да го направя.

- Какво е необходимо, за да се случи?
- Без много пари и голяма телевизия качество не става. Мисля, че шоу като моето трябва да радва публиката. Достатъчно бедни са хората, за да пуснат телевизора и да гледат нещо пак бедно или по-малко блясково от предишното. Мисля, че шоуто може да се възроди, ако се прави от една от големите телевизии у нас. За целта обаче трябва силен спонсор.

- С какво се занимава Рей Гонзалес в момента?
- Често ме канят да водя някое парти. Пея в пиано-бар, участвам с Йорданка Христова в някои от нейните концерти. Снимам също репортажи за някои софийски телевизии. Пиша статии, както и текстове за песни. Една от песните, която стана особено хубава, е в третия диск на група „Лот Лориен“. Песента се казва „Когато един син си отива“. Написах я, когато синът ми тръгна да учи в Холандия. Не ми беше лесно. Никога преди това не се бяхме разделяли.

- Какви проекти стоят пред Вас?
- Получих покана от за едно вариете от Новосибирск. Плащат добре, дори повече от испанците. Може би ще отида. Те вече имат мулатки от Куба от балет “Тропикана”. Дано се появи такова предложение и тук, за да не се налага да тръгвам на път. Освен това аз вече искам да живея само в България. Влюбен съм във Варна.

- Как и къде обича да си почивате?
- До морето, винаги близо до морето. Обичам и планината, но за малко. Живея на една улица, където пеша се отива до морето. Писал съм много поеми на тази тема в моята книга “Diosa Melancolía” (бел. ред. “Богинята меланхолия” ).

- Има ли някакъв режим, който спазвате?
- Да, много лош режим. Живея повече през нощта. Закусвам в 17 ч. И вечерям след полунощ. Спортувам, ходя пеш, плувам и лягам към 10 ч. сутринта, когато хората в България отдавна са на работа. Този режим го имам вече 17 години. Казват, че нощният живот не е най-хубавото нещо, но аз не пуша, не пия много алкохол и това може би помага.
07.04.2009
Емилиян Ялъмов
Копирането на материали и снимки без съгласието на редакцията е забранено.
Позоваването е задължително.

Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=24336#ixzz0uFrGBwZQ
Under Creative Commons License: Attribution

No hay comentarios:

Publicar un comentario